Провалът на Сексуалната революция

Провалът на Сексуалната революция - Фройд, Кинси и Хефнер, как тези трима умове са ръководили “Провалената Сексуална Революция”? Как разводите се увеличиха с над 700% в следствие на Сексуалната Революция?

НАШАТА КУЛТУРА НА БЕЗРАЗБОРНИ ВРЪЗКИ

Сексуална деградация и аморалност бе причина за разпадане на могъщи цивилизации. Дали днес просто не повтаряме историята. Разводите надминават 50%, а това води до намаляване на любовта и доверието в основната клетка на обществото, където младите би трябвало да развият съвеста и характера си. От тук и социалните проблеми нарастват главозамайващо. В основата на всичко това е културата на свободен секс прокарана чрез Сексуалната революция.

Днес сексът е навсякъде и е много по-показен от когато и да е било. Със сигурност обществото ни е по-развратно от което и да е било друго в историята. Много хора приемат това за естествен еволюционен процес или за знак, че се развиваме и модернизираме. Но това не е вярно.

Сексуалната революция беше един обмислен и злобен опит да се узакони безразборния секс. Три са основните фигури, които стоят зад тази Провалена Революция: Зигмунд Фройд, Алфред Кинси и Хю Хефнер. Те искаха да променят американското отношение и закони и определено имаха лични мотиви, а не обществени правейки това. Всеки един от тях имаше изкривена и деградирала представа за сексуалността, любовта и ролята на брака и семейството. Те убеждаваха,че всякакви сексуални желания са добри, че себеконтрола е нездравословен и неестествен, и че поставянето на каквито и да е ограничения върху сексуалната изява е потискане и нарушение спрямо личната свобода.

И все пак нравствената чистота не е “старомодна” идея. Святостта на брака и семейството помогнаха на САЩ да просперира. Всъщност, моралът на хората е много по-съществен за възхода или падението на цивилизациите, отколкото тяхна военна сила, икономическа мощ или технологични достижения. Примерите са многобройни: Рим, Гърция, Могулската империя в Индия, династията Хан в Китай - всички те са били унищожени поради невероятния упадък на морала им.

Разбира се, произходът на злоупотребата с човешката сексуалност е във време далеч преди Фройд, Кинси и Хефнер. Но нека видим как тези трима умове са ръководили “Провалената Сексуална Революция”.

ЗИГМУНД ФРОЙД (1856-1939)

Д-р Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е бил един от първите в своя бранш, който изучава човешката сексуалност и как тя влияе психологически. Той свежда секса до основните човешки инстинкти, непоразлични от желанията за храна и сън. Заявява, че подтискането на което и да е сексуално желание води до психологически проблеми. Твърди също, че сексуалните подтици са толкова непреодолими, че ние сме им подвластни и сме в нужда да бъдем сексуално освободени. Фройд е започнал да атакува сексуалните ни норми, наричайки сексуалното въздържание “бесилка”, причинена от социалния натиск. Той е бил пристрастен и към кокаина. Имал е сексуални и хомосексуални връзки с свои роднини. По-късно негови ученици са доказали несъстоятелността на теориите му за сексуалността.

АЛФРЕД КИНСИ (1894-1956)

Алфред Кинси е наричан “бащата на Сексуалната Революция”. Защитил е докторат по зоология, изучавайки осите. След като е приел работа в Университета на щата Индиана, той променя своето поле на работа и се заема със задачата да разруши Американските сексуални стандарти.

През 1948 г. Кинси публикува доклад, наречен “Сексуалното поведение пр мъжете”. Този доклад съдържа абсурдното твърдение, че всеки един от десет мъже е хомосексуалст. Пет години по-късно излиза неговото продължение “Сексуалното поведение при жените”. Популяризирани в медиите и оставени очевидно непроверени за десетилетия, тези доклади са приети за истина, очертаваща Американските сексуални прояви. Поради това, че той е бил първият “секс-изследовател”, неговата работа не е била оспорена, въпреки факта, че той базира своите дефрмирани схвщания върху погрешно тълкувани “научни данни”. Днес той все още е смятан от мнозина за авторитет в сексулогията.

Неговите “научни” изследвания бяха опровергани поради “несъответствия в подбора и невъзможността да се има доверие на лични разговори (І). Това поставя нещата на мястото им. Кинси е използвал добре познати педофили, съкилийници в затвора и хора със сексуални отклонения, за да представи в напречен разрез вида на “нормалния” човек. Сексът между възрастен и дете е криминален акт, наречен “педофилия”. Кинси е бил партньор в стотици злоупотреби с деца.

Най-пагубното заключене, което Кинси прави е, че ние можем да се наслаждаваме на секса от момента на раждането ни. Приемайки погрешно, че човеците са сексуално активни от ражднето си, той оправдава кръвосмешението и секса с деца. За жалост той отива дори по-далеч, като си позволява да твърди, че хората могат да имат сексуални връзки с всеки и с всичко (дори животни) по всяко време. Сескуалните норми са представени като забрана, произлизаща от културните обусловености. Той дори одобрява изнасилването “дотогава докато не е изплзвана груба сила”(ІІ). Чрез публичната си изява Кинси представя на стотици хиляди хора по света своите схващания.

Идеите му проникват във всеки аспект на съвременното общество по света, включвайки политика, законодателство, медия, развлекателен бизнес и образование. А именно:

· Сексът извън семейството е приемлив, здравословен и нормален
· Чистосърдечният, открит и неограничаван секс трябва да се окуражава
· Сексуалността е извън контрол (подразбира се, че въздържанието преди брака е биологически необусловено)
· Бракът е резултат на социални обусловености
· Семействата не са необходими (подразбирасе контрола на възпроизводството е алтернатива, която заслужава внимание)
· Децата са сексуални от раждането си
· Педофилията и кръвосмешението са нормални

След правителствено разследване на Института Кинси и поради непрекъснат отказ от тяхна страна да отворят институцията си за академична критика той е затворен.

ХЮ ХЕФНЕР (1926)

Хю Хефнер е бил студент в колеж, когато докладът на Кинси е публикуван. Приемайки лъжите на Кинси, той иска да направи извратения секс норма за Америка и света. ПЛЕЙБОЙ става щедър дарител на Института Кинси. От своя страна Хефнер заема от Кинси идеите, че сексът извън семейството не би трябвало да има социални последици. Превъзнасяйки безразборния секс, ПЛЕЙБОЙ безмилостно атакува брака и семейството. Това всъщност е бил замисълът на списанието.

Освен че се присмиват на религията (традиционен защитник на семейните ценности в САЩ,б.р.), редакторите също призовават и за легална употреба на наркотиците. Накрая то става първото официално признато порно списание в САЩ и най-широко известно по света. ПЛЕЙБОЙ империята разглежда жените, като сексуални обекти, които да бъдат купувани, продавани и захвърлени след употреба. Хефнер хипотезира, че бракът е безсмислен и че секса е просто избор между съгласни възрастни. Той става мултимилионер и поискал да сподели ботатството с родителите си. Засрамени от незаконата сексуална империя на сина си, те отказват да приемат дори цент от постъпленията на ПЛЕЙБОЙ. Хефнер се жени два пъти, но и двата брака завършват с провал.

ПРОИЗХОД НА ФИЛОСОФИЯТА НА СЕКСУАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Сексуалната Революция искаше да създаде бездна между двете взаимно допълващи се цели на секса - удоволствие и размножение. Това бе направено, за да се оправдае секса за лично удоволствие извън рамките на брака. Необходима беше философска база, която да раздели тези две взаимносвързани същности на сексуалността. Кинси и ПЛЕЙБОЙ я предоставиха.

Хефнер оправдава секса за лично удоволствие, подигравайки традиционните юдеохристиянски ценности, като “религиозен антисексуализъм”. На прелюбодейството и изневярата им се сменя опаковката и биват продавани на американското общество като нещо добро - една нова свобода - щом като връзката е в рамките на взаимното съгласие. В концепцията на ПЛЕЙБОЙ за секса с цел удоволствие, дори любовта е премахната от секса. Хефнер заявява:

“Ако ние признаем, че сексът не е ограничен само до възпроизводството, също трябва открито да признаем, че той не трябва да бъде ограничаванв рамките на любовна връзка.”(ІІІ)

ПЛЕЙБОЙ ръководше “новата моралност”. Други открито или мълчаливо се съгласяваха. Филосоията на ПЛЕЙБОЙ, базирана на псевдоизследванията на Кинси движеше Сексуалната Революция и подсигури основата за въвеждането на сексуалното образование в обществените училища. Това бе осъществено чрез фокусиране изключително върху правата на индивида, пренебрегвйки отговрностите към семейството, обществото и нацията. Философията, която революционизира отношението на Америка към секса се базираше на:

“… вярата във важността на индивида и неговите права, като член на свободно общество. Това е най - важната предпоставка - начална точка от която се развива всичко, в което ние вярваме.”(ІV)

Фокусиране изключително върху “правата на индивида”, отказвайки да се зачитат социалните отговорности и последствията върху другите не е свобода, това е егоизъм. Оставено без критика това отношение се възприе по целия свят.

Но Хефнер искаше нещо повече от това да се легализира порнографията и да натрупа невероятно богатство. Той искаше да разруши социалнте ценности и да промие мозъците на децата ни. Част от приходите на империята ПЛЕЙБОЙ бяха наливани в Института Кинси и използвани за основаването на Съвета по Образованието и Сексуална Информация на САЩ през 1964 г. Съвместно с Организацията по Семейно Планиране (друга организация, също спонсорирана от Хефнер), ПЛЕЙБОЙ, Кинсиановата педагогика си обезпечи изключителен авторитет по сексуалнто образование в училищата на САЩ за повче от 30 години.

Тези четири институции пропагандираха секса извън рамките на семейството и имаха толкова силно влияние върху нравственото обучение в училищата, че техния монопол “втълпи този нов различен стандарт в почти всички учебни планове по сексуално образование.”(V) Ефекта на тези програми е увеличаване на сексуалната активност, а от там и увеличаване на проблемите като ранна бременност, болести предавани по полов път, разпространяване на ХИВ вируса, нарастване на социалното безредие.

Днес в САЩ, правителството е възприело сексуалното образование да се провежда върху идеите за въздържание от секс преди и извън семейството, предложени и разработени от Обединителното движение. Тези програми се прилагат вече няколко години и дават се по-добри резултати в статистиките за ранна и нежелана бременност, заболявания предавани по полов път, психическо равновесие и характер.