Сан Мьон Мун: КРАТЪКА БИОГРАФИЯ
Портрет на преп. Сан Мьон Мун
Започвайки от бедност и нищета д-р Мун успява да създаде световен фундамент който да отвори пътя за бъдещия свят на мира и изпълнението на Божия извечен идеал. Тази кратка биография проследява пътя на неговото развитие.
Човек на решителността
Малко хора си дават сметка, че преп. Сан Мьон Мун започва своята дейност от абсолютната нищета на Корея, 1951 г. Страната му е разорена – разкъсана на части от външни сили, борещи се със студената война в Корея. Безмилостните бомбардировки вече са унищожили 70% от индустрията на бедната страна.
Цялото население реално са бежанци.
Малката група, която е изградил, е унищожена – повечето членове са мъртви или са избягали. Собственото му семейство го отхвърля след пет години раздяла. Половината от това време той е затворник на хиляди км.от тях... и три години е в концентрационен лагер, където 75% от хората умират.
Останал без храна, само с един чифт дрехи и без подслон, той построява колиба от картонени кутии на един самотен хълм.
Когато предвещава, че в бъдеще светът ще идва в Корея да се учи как се прави мир, дори и приятелите му го мислят за луд.
РЕТРОСПЕКЦИЯ: Начало и мисия
Пролетта на 1935 г., Сан Мьон Мун е 15 годишно момче, от малък град в отдалеченото корейско кралство. На Великден той има мистична среща. В молитва, Исус го моли три неща.
...да обедини християнството и всички религии, да създаде семейства и нации на истинска любов... и да утеши страдащото сърце на Бог.
След завършване на училище се присъединява към други църкви, първо като отдаден член, след това като учител в Неделно училище. Но когато се опитва да сподели за специалната си мисия от Бог, никой не му вярва и е оставен сам. Повечето хора биха се отказали, но той не се отказа.
Бавно и въпреки всички чудатости, църквата започва да расте със слуха за „човека, който говори странни неща” във колибата на хълма.
„Мястото беше построено от кал и камък, дъждът течеше през тавана. Влезе млад мъж и каза „християнството и всички религии могат да се обединят”. Но аз се съмнявах.”, си спомня Хюн Шил Канг, мисионерка, която се надявала да доведе Сан Мьон Мун в църквата си, но вместо това се присъединила към него.
В края на корейската война, групата се премества в Сеул. Когато много студенти от престижни университети се присъединяват, властите са обезпокоени. Преп. Мун и други са арестувани и несправедливо осъдени за „скриване от войската” (по време на войната правителството задължава мъжете да влязат във войската)...
но е освободен, когато разбират, че по същото време е бил в затвор в Северна Корея.
След това групата се разраства с бързи темпове.
През 1960 година се жени за Хак Ча Хан, младата дъщеря на една от ранните последователки.
Като учи, че Божият идеал е осъществен чрез семейството, започва да благославя в брак последователите си сред слухове, неразбирателство и предубеждение.
Броя на новите двойки растеше бързо.
Църквата бързо се разпростираше в главните градове на Корея и той прекарваше повечето време в посещения на членовете. А лятото всички отиваха в селата да помагат на семействата на членовете да засеят ориз.
Но той знаеше, че мирът не може да дойде ако работи само в Корея. Затова изпрати мисионери в Япония и Америка и по-късно в 40, а след това в 120 нации.
Публикуването на „Божествения принцип” означаваше, че движението и посланието му могат да се разпространят по целия свят.
Разрастване в Америка
През 1971 г.той отиде в Америка, следвайки повика да я направи отново „една нация с център Бог”. Пристигането му изпълни с енергия малката група последователи, създадена от ранните мисионери.
С помощта на хилядите нови членове, той започна грандиозната кампания „Денят на надежда”. Въпреки, че по това време почти не говореше английски, с помощта на преводач... предприе турне от речи в 7 американски града, включително зала „Лиснер Аудиториум” във Вашингтон.
След това призова Америка да излекува разделението си от кризата Уотъргейт и „Прости, обичай и обединявай”.
Фундамент за изпълнение на Божия идеал
Той инвестира не само в религиозната мисия, а насърчава единството на науките, изкуствата, развитието на медиите и още много.
„Дълбоко оценявам загрижеността на преп. Мун за настоящето трудно положение на човечеството. Той казва, че интелигенцията има неотложната отговорност в задачата за пресъздаване на общество, в което водещи са ценностите.” Сър Джон Екълс (1903 – 1997), Нобелов лауреат по психология, председател на „Международна конференция за единство на науките” през 70-те години.
Пред 300 000 души, събрали се пред „Уошингтон Монюмент” декларира „Божията надежда за Америка”... и създаде „Обединителната Теологическа Семинария” като център за изучаване на различните религии. Би показвал на студентите как да срещнат Бог, докато ловят риба, или дори докато закърпват мрежите си.
Основа вестник, който разкри истината за комунизма и светския хуманизъм.
Американците обърнаха внимание.
„Преп. Мун дойде в Америка да проповядва на базата на най-жадуваните от нас ценности. Религиозните ни институции, независимо от деноминации, трябва да играят основна роля в тези задачи.” Генерал Александър Хейг, Главнокомандващ на НАТО, 1975 – 1979 и държавен секретар на САЩ, 1981 – 1982 г.
С цената на много нови врагове.
Конгресменът-демократ Дейвид Фрейзър фалшиво обвини, че членове на движението работят за Корейското разузнаване. Преп. Мун бе подведен под отговорност от Висшия съд. Правителството му предложи да напусне страната или да бъде съден. На 64 годишна възраст бе пратен в затвора с фалшивото обвинение, че не е платил данъци на стойност едва $ 7000... въпреки, че е инвестирал десетки милиони долари в духовното и морално обновяване на САЩ. Болезнено, същата година вторият син на Мун, Хънг Джин, загива в автомобилна катастрофа.
Повечето хора биха се отказали, но той продължи.
Докато бе освободен общественото мнение се обърна решително в негова полза. Сенатор Орин Г. Хатч, председател на съдебната подкомисия на американския сенат, заключи, „в случая на преп. Сан Мьон Мун вместо справедливостта спечели несправедливостта,”.
„Аз знам кой е истинския Сан Мьон Мун. Той е човек с необятно сърце; сърце, което обича всички хора – дори и грешниците, които го нараняват.” Проф.Мортон Каплан, Чикагски университет, председател на МКОН през 80-те години, след посещение на преп. Мун в затвора.
Работа за сваляне на „Железната завеса”
Окуражен от подкрепата на много християнски пастори, той поднови усилията си за разрешаване на конфликта между комунизма и демокрацията. Спонсорира изследователски експедиции на западни журналисти в Съветския съюз и обратно.
През 1990 г. отиде в Москва и се сприятели с Михаил и Раиса Горбачови. Година по-късно се завърна в Пхенян, за да се срещне с човека, който се опитваше да го убие. По-късно танцьорите от „Малките ангели” отнесоха посланието му за мир и надежда в Москва и Пхенян.
Работи за помирение между световните религии
Поднови усилията си да достигне до водачите на световните религии, стимулирайки ги да се присъединят към работата му за световен мир... Едновременно церемониите на Благословия се разраснаха към всички хора, отвъд раса, религия или нация.
Жена му, д-р Хак Ча Хан Мун, основа Женската Федерация за Световен Мир (ЖФСМ). Проектите за служба на ЖФСМ подобряват живота на децата по света.
Той представи сина си, Хьон Джин Мун, и му предаде отговорността да продължи работата му... специално с млади хора, по програми за между-религиозно сътрудничество, съществуващи от 25 г..
Спаси Университета в Бриджпорт от банкрут и го превърна в преуспяваща институция, която привлича студенти от цял свят. „Той спаси университета от сигурен крах. Благодарение на ангажимента на преп. Мун към университета, той не се закри.” Д-р Ричард Рубенщайн, президент на Бриджпортския университет след като ПАСМ го пое през 1990 г.
Но азиатската финансова криза заплаши много фирми, които подкрепяха работата му. Имоти, купени в Южна Америка и развити като образователни центрове... за да станат международна „мирна зона” или „мирна общност” станаха обект на жестоки правителствени разследвания.
Предизвикателствата на обществения живот носеха огромен стрес на цялото семейство. Мун загубиха още един син в трагичен инцидент.
На 80 годишна възраст повечето хора биха се предали..., но той продължи напред.
Той отиде в Обединените нации и декларира, че междурелигиозното единство и между-културните бракове са единствената истинска основа за мира. Отпразнува церемония на Благословията с духовни водачи на много различни религии. Призова за Близкоизточна мирна инициатива и призова децата на Авраам да се обединят най-сетне.
Първите резултати бяха обещаващи.
Изгради селището Чонг Пьонг като модел за мирно общество, с болница, училища и храм. Онова Междурелигиозния спортен фестивал за мир, за да обедини младите хора в мирно състезание.
Федерацията за вселенски мир
Загрижен за обновяването на Обединените нации, той основа Федерацията за вселенски мир през септември 2005 г. в Ню Йорк.
След това се отправи на световна обиколка за мир в 100 града за 100 дни, разпространявайки основата за ФВМ. Хората изучаваха посланието за мир на повече от 40 езика. Той призова всички, от доброволци до президенти на нации, да помогнат до 2012 г. да се постигне мира.
Призив за мир
„Призивът за мир чрез религията на преп. Мун е нещо от голям нюанс и дълбочина. Ние сме много щастливи за шанса да го чуем и да наблюдаваме неговите дългогодишни усилия за постигане на световен мир.” Абдурахман Уахид, Президент на Индонезия, 1991 – 2001.
Три поколения от семейството му отговориха на призива и посетиха още 700 града на второто и третото турне за мир. Посланици за мир разшириха обиколката до повече от 12 000 места по целия свят.
Дворецът на мира
През юни 2006 г., Дворецът на мира, Чон Джонг Гунг в Корея, беше открит.
Татко и майка Мун и тяхното семейство вярва, че мирният свят, Божието царство може да бъде изградено до 2012 г. Но само с помощта на всички нас!
Прочетете още:
Най-успешната нова религия
Института за изучаване на Американските религии, нарича движението на преп. Муун, „Най-успешната нова религия на миналия век.”Политици за Муун, Теолози за Муун, ООН за Муун,
.
Публикуване на коментар