Грешки при възпитанието

Грешки които допускаме като родители

С погрешни думи и заплахи можем да настроим децата си негативно за целия им живот. Как става това? Понякога в забързания си живот забелязваме децата си само тогава, когато се държат лошо. Ние винаги сме там, за да им направим забележка, когато не слушат, допускат грешки, получашат слаби оценки, вдигат силен шум, карат се с братчетата или сестричетата си.

Грешки при възпитанието

· Децата търсят интимност

· Дори и тя да е под формата на бой и порицание

· Ако белята ще им донесе това внимание те ще я направят

· Това ще стане метода им за получаване на интимност

Имайки повече даване и приемане с тези отрицателни изяви ние всъщност ги стимулираме и генерираме енергия за тяхното усилване. Детето естествено и подсъзнателно търси интимност, и ако му се обръща повече внимание когато върши пакости то ще продължи да ги прави всеки път когато има нужда от нея.

Но за да бъде стимулирано доброто поведение, то също трябва да бъде оценявано. Ние трябва да даваме много повече внимание и любов на децата когато покажат и най-малкото подобрение, вместо да се фокусираме да откриваме и порицаваме грешките. Ние трябва да се фокусираме да им казваме какво обичаме да правят, вместо вечно да ги гоним с команди какво не трябва да правят. Това са елементарни грешки които често допускаме като родители. Те нарушават принципа за даване и приемане и са срещу постигането на добри резултати при възпитанието на децата. Просто казано, ние им предаваме нашето негативно мислене и мироглед без самите да осъзнаваме какво правим.

Погрешно придобити навици

· Да търси интимност по погрешен начин

· Да мисли и реагира негативно

· Да оценява с външни субективни критерии

· Да бъде хуманист

Използвайте положителни изрази

Положителните изрази ви помагат да получите това, което искате от децата си

Да се фокусираме върху негативните неща, да мислим и виждаме нещата негативно, това са навици, които често са вкоренени в подсъзнанието на децата от детството. Например, обърнете внимание, дали ползвате положителни или отрицателни команди в семейството си.

Нека дадем следния пример: детето се затичва към вратата и тъй като вие предполагате, че излизането му ще бъде доста шумно, му нареждате: "Не блъскай вратата!". Как си представяте сценария след тези свои думи "Не блъскай вратата!" - какво ще последва? Разбира се, затръшване на вратата.

Това е така, защото сте използвали отрицателно твърдение. "Отрицателно" не означава, че то е било лошо, просто дава противоположна представа за това, което желаете. Помислете за момент, как бихте изразили молбата си чрез положително твърдение? Има нчколко начина. Бихте могли да кажете: "Ако обичаш, затвори вратата внимателно" или "Моля те, излез тихо!". Това са положителни твърдения, защото думите създават мисловни образи на това, което искаме.

Думата "недей" е сигнал, че следва отрицателно твърдение. Трябва да спрем, да помислим и да осъзнаем какво желаем в действителност и да създадем положителна мисловна картина, според която съзнанието на детето да действа положително.

Представете от колко голямо значение е използването на положителни твърдения при възпитанието на децата ни. Осъзнайте колко важно е да си служите с думи, които създават у тях мисловни картини, които вие бихте желали.

Какво ще научат децата

Дори когато във всекидневието наблюдаваме неща които не бихме желали децата ни да правят, трябва да знаем, че съществуват и по-ефективни методи да ги коригираме от критиката и наказанията, особенно ако целта ни не е да ги научим те да критикуват и наказват.

На първо място целта ни не е наказанието, нито вечно да вървим след тях и да им казваме какво да не правят. Напротив целта ни е да ги научим как да правят нещата правилно, така че, защо вместо постоянно да обясняваме какво да не правят не започнем да им обясняваме как е добре и правилно да правят всяко нещо.

Когато родителите постоянно натякват на детето, "Не прави това" и "Не прави онова", можем да забележим, че то започва да копира същия модел на поведение спрямо другите си връстници. Но това не е всичко. Дори когато порасне това дете ще има тази тенденция подсъзнателно, много дълбоко вкоренена, да осъжда постоянно поведението на околните според тези външни и твърде незначителни и субективни критерии насадени от родителите.

Какво всъщност искаме да предадем на децата си? Като Благословени семейства ние желаем да научим децата си не на външни и хуманистични ценности през призмата на които ще пречупват всичко през живота си, а вътрешни, абсолютни ценности според пръвоначалния идеал на Бог.

Ако осъзнаем описаното до тук, ще разберем как методите ни на възпитание всъщност определят и ценностите които предаваме на децата. Нашите всекидневни действия в опита ни да ги възпитаваме са носител на мироглед който автоматически се възприема от тях. Така че ако целта ви е да им предадете негативен мироглед продължавайте смело с негативните команди. Ако ли не, то спрете да го правите.

Прочетете още:

Как се учим на любов ...Без да се преживее, любовта не може да се научи. Най-силния мотив при децата е търсенето на интимност. Те биха направили всичко за да я получат, независимо дали по правилен или неправилен начин. Преживяната интимност е единствената която ще познават и търсят в живота си.... А понякога родителите систематично предават безпокойствата си, проблемите и негативните чувства на децата си...