Мит ли е романтичната любов

.

Влюбването: Мит или реалност
23 януари 2009 | Любов | Семейство | Възпитание | Развод |

Влюбването създава впечатлението, че ще бъде вечно. В действителност истинската любов може да бъде вечна, но според психолозите влюбването не е любов. Това е една илюзия, която ни отнася във фантазиите на нашите собствени мечти за идеален партньор, но често ни отдалечава от истинското му опознаване и от истинската любов.

Интересно е да разберем кога влюбването наистина може да доведе до любов. В днешната култура е общоприет митът за романтичната любов. Всъщност тя е нещо много прекрасно, но когато е съчетана с духовната любов.

Истина е, че на този свят за всеки млад мъж е родена някъде една-единствена половинка, която най-добре да го допълва. И това е предопределно от “звездите”. Източните традиции обаче не смятат, че когато се срещнем с половинките си, ние веднага се влюбваме. Напротив, те са осъзнали мъдростта, че съчетание на характери, които са много различни, но допълващи се, е по-добро от това при бързо влюбващите се двойки.

Това, че сме срещнали човек към който изпитваме силни чувства, и той ни се струва най-добрият, съвсем не означава, че ще можем да задоволяваме взаимно нуждите си завинаги и ще живеем в пълна хармнония. Във връзката, и то особенно в първите години, е много важно парньорите да развият сърцето си. Да се предизвикат отвъд възможностите си, да преодолеят различията и трудностите, като така развият сърцето и характера си. А това развитие се постига когато партнорите са с по-различни характеристики и им се налага да полагат повече усилия за любовта да се развие в началото. В последствие обаче, тези връзки се оказват много здрави, щастливи, хармонични и обогатяващи, както за двамата, така и за гена на потомството им.

При лесното влюбване с течение на времето разбираме, че не си подхождаме, че се появяват търкания, и се разлюбваме. Едва тогава осъзнаваме, че сме направили ужасна грешка, заблудени от собствените си фантазии, и сме избрали не тази “половинка”, която ни е била предопределена. Това, което сме си мислисли, че е истинска любов, се оказва, че не е, и ние нищо не можем да направим по въпроса, освен вечно да живеем нещастно или да се разведем. А да не говрим колко болезнени са последствията и за децата и за роднините.

Дали митът за романтичната любов е една ужасна лъжа. Заради страшното заблуждение и страдание, което този мит насажда, милиони хора губят огромна енергия в отчаянията си и безполезен опит да оприличат реалността на живота си на нереалността на мита. Всъщност романтиката в любовта е много важна, фалшивя мит е, че тя не трябва да се основава на разум. Както навсякъде в природата, двата аспекта на любовта трябва да са в хармония за да може тя да просъществува и разцифне.

Истината е, че хоризонталната (физическата любов) и вертикалната (духовната любов) трябва да се обединени, за да изпитваме истинско щастие в живота си. В това се заключава основната концепция на Обединителната философия. Но това може да се постигне не просто с лекомислено следване на изменящите се чувства, а чрез силата на характера и способността ни да живеем за другия с цялата си всеотдайност. Нека завърша с един цитат от речта на г-жа Х.Х.Мун, "истинската всеотдайност и пълното посвещаване на другите създава вакуум, който става източник на огромна сила, едва тогава Бог ви изпълва наново със Своята любов."